Стресът не е слабост. Той е реакция на натиск - и става проблем, когато не спира.

Какво е стрес

NHS описва стреса като реакция на психически или емоционален натиск, често свързана с усещането, че губиш контрол над нещо.

Това е важно, защото обяснява защо стресът не е черта на характера. Той е отговор - на ситуация, на натоварване, на липса на опора. И както всеки отговор, може да бъде променен, когато разбереш какво го задейства.

NHS отбелязва също, че повечето хора се стресират понякога и че някои намират стреса дори мотивиращ. Целта не е живот без стрес. Целта е стресът да не остава включен постоянно.

Сред най-честите причини NHS изброява натиск на работното място, безработица, трудности в семейството, финансови проблеми, здравословни проблеми и големи житейски събития - включително желани, като купуване на жилище или раждане на дете.

Симптоми на стрес

Стресът рядко се усеща само като "нервност". NHS изброява признаци в три области:

Физически

• Главоболие и замайване
• Мускулно напрежение
• Стомашни проблеми
• Болка в гърдите и ускорен сърдечен ритъм
• Сексуални затруднения

Психични

• Затруднена концентрация
• Трудно вземане на решения
• Чувство на затрупаност
• Постоянна тревога
• Забравяне

Поведенчески

• Раздразнителност
• Нарушен сън
• Промени в храненето
• Отдръпване от хората
• Повече алкохол или цигари

Ако имаш болка в гърдите или силно сърцебиене, не приемай автоматично, че причината е стресът. Тези симптоми се проверяват от лекар - и чак тогава се тълкуват.

Кога стресът става хроничен

Острият стрес е полезен: мобилизира те, помага ти да реагираш и отшумява, когато ситуацията отмине. Проблемът е в другия сценарий - когато натискът не спира и тялото остава в готовност седмици и месеци наред. NHS формулира границата просто: ако си стресиран/а през цялото време, това може да се превърне в проблем.

Как разпознаваш прехода:

• Почивката вече не помага - събуждаш се уморен/а.
• Симптомите са постоянни, а не свързани с конкретно събитие.
• Започваш да функционираш "на автопилот".
• Дребни неща предизвикват реакция, несъразмерна с повода.
• Разчиташ на алкохол, цигари или друго, за да се отпуснеш - нещо, към което NHS изрично съветва да не се посяга като начин за справяне.

Какво наричаме "нервен срив"

"Нервен срив" не е клинична диагноза, а описателен израз. Австралийската здравна служба healthdirect го определя като период от живота на човека, в който стресът или психичните затруднения стават физически и емоционално непоносими, и посочва, че същото състояние се нарича още криза в психичното здраве.

Това не означава, че преживяването не е истинско - означава, че под общото название обикновено стои нещо конкретно. Сред възможните състояния healthdirect изброява депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство, както и хормонални промени - например при бременност или менопауза.

Практическото значение е добра новина: щом зад израза стои конкретно състояние, то има и конкретно лечение. "Нервният срив" не се лекува - лекува се това, което го е причинило.

Какво можеш да направиш сега

Това са стъпките, които NHS препоръчва при стрес. Не заменят терапията, но работят - особено ако ги прилагаш последователно, а не веднъж.

• Говори с някого. Изричането на глас променя мащаба на проблема.
• Дихателни упражнения. Най-прякият начин да сигнализираш на тялото, че опасност няма.
• Управление на времето. Част от стреса не идва от обема работа, а от липсата на ред в нея.
• Движение. Физическата активност разгражда натрупаното напрежение.
• Планирай напред. Предвидимостта намалява усещането за загуба на контрол.
• Не посягай към алкохол, цигари или хазарт като начин за справяне - NHS съветва изрично против това.

И границата, която NHS поставя ясно: ако ти е трудно да се справяш, обърни се към лекар.

Как когнитивно-поведенческата терапия помага при стрес

КПТ работи с връзката между ситуацията, мислите, емоциите и поведението. При стрес това означава три неща.

Първо, източниците. Част от натиска е реална и подлежи на промяна - натовареност, граници, разпределение на отговорности. Тази част се решава с решения, не с приемане.

Второ, мисловните модели. "Трябва да се справя сам/а", "ако откажа, ще ме приемат за слаб/а", "ако спра, всичко ще се срути" - тези убеждения държат тялото в режим на готовност дори когато обстановката е спокойна.

Трето, умения. Поставяне на граници, приоритизиране, техники за успокояване на тялото - и практика между сесиите, докато станат автоматични.

КПТ се предлага присъствено и онлайн - NHS посочва, че разговорните терапии могат да се провеждат лице в лице или дистанционно.

Как работим заедно